2_Лятото_преди_училище
View more presentations or Upload your own.
Да бъдеш родител...
Уважаеми родители,
на тази страница ще публикувам материали, които биха Ви помогнали да се справите с нелеката задача да си родител.
на тази страница ще публикувам материали, които биха Ви помогнали да се справите с нелеката задача да си родител.
Училищният тормоз и как да се справяме с него
„Не може да играеш с нас!”, „Много си тъп!”, „Къде си тръгнал с тия грозни дрехи?!”, „Дай ми играчката!”, „Разкарай се от тук!”, „Зубрач!”. Чували ли сте тези реплики… Съществува име за подобно отношение – нарича се „булинг” или „тормоз”.
Тормозът е най-често срещаната форма на насилие в днешните училища. За съжаление се среща и в детските градини. Той прави климатът в училище заплашителен, страшен за децата. Предизвиква самота, депресия, тревожност, хранителни разстройства… И наранява всички – жертвите, насилниците, свидетелите.
Всяко дете има правото да се чувства сигурно, уважавано и приемано в училище или в детската градина – да учи, да работи и да се наслаждава на училищните активности без страх от физическа или психическа заплаха. За съжаление нито размера на училищната такса, нито престижността на квартала, нито познатите в училищното ръководство могат да гарантират, че детето ни няма да стане жертва на тормоз.
Анти-булинг кампанията би трябвало да ангажира и училищното настоятелство, и децата, и родителите. Всички да са активни участници в осигуряването на безопасни и сигурни класни стаи, коридори, тоалетни, спортни площадки.
В какво се изразява булинга?
Тормоз се нарича явление, при което едно дете (или група деца) наранява, унижава или плаши друго дете целенасочено отново и отново. Това може да се случва по много начини:
· Бутане, блъскане
· Препъване
· Ритане
· Удряне, шамаросване
· Подхвърляне на расистки, сексистки и фанатични забележки
· Наричане с прякори
· Изнудване
· Правене на иронични забележки
· Отправяне на заплахи
· Щипане
· Разпространяване на слухове и лъжи
· Кражба или унищожаване на нечии вещи
· Изпращане на груби имейли или бележки
· Измъчване, тормоз
· Злоупотреба с профила на личността във виртуалното пространство
Как да разберем дали детето ни е жертва на тормоз:
· Губи интерес към училище, отказва да ходи на училище;
· Предпочита да си смени маршрута до училище;
· Изглежда щастливо през уикендите, но очевидно в по-различно настроение през останалите дни от седмицата;
· Внезапно започва да предпочита повече компанията на възрастните;
· Често се разболява, има кошмари или нарушения на съня;
· Прибира се вкъщи с необясними драскотини, синини, разкъсвания на дрехите;
· Изглежда отдръпнато, тревожно, страхливо, но не пожелава да каже на какво се дължи настроението му;
· Развива внезапно поведенчески промени – подмокряне на леглото, тикове, загуба на апетита, заекване;
· Търси непрекъснато протекция;
· Няма, или има малко, приятели, рядко го канят на социални събития;
· Развива интерес към филми и видео игри с насилие;
· Избягва посещение на зоните около училище;
· Споделя за намерение да избяга или да се самоубие.
Какво да правим, ако детето ни е жертва на тормоз:
· Запазете спокойствие – осигурете ефективна връзка с училището и съдействайте заедно да разрешавате ситуации на тормоз.
· Разберете какво точно се е случило – кой, кога, какво, къде – разпитайте детето си подробно и му вярвайте.
· Свържете се с учителката на детето възможно най-скоро – поискайте лична среща. Можете да й пуснете запис на разказа на детето си. Говорете за конкретни стъпки, които можете вие, училището, детето да предприемете, за да се спре тормозът.
· Помогнете на детето да научи техники за устояване на тормоза – практикувайте начини за ходене, говорене и отстояване на себе си в случай на тормоз. Помогнете на детето да изгради умения за създаване на приятелства. Обърнете се към училищния психолог за съдействие.
ВАЖНО: Разрешаването на проблема с тормоза отнема време! Опитайте се да запазите спокойствие. На учителите ще им отнеме време да разговарят с детето ви, с насилника, с останалите свидетели и тогава да вземат решение, което да е най-подходящо за всички замесени.
Какво НЕ бива да правите, ако детето ви е жертва на насилие:
· Да обещаете, че ще запазите тайна – от изключителна важност е учителите да са информирани за проблема, за да се направи максималното да се спре тормозът.
· Да се обадите на родителите на насилника – родителите на децата-насилници обикновено заемат защитна позиция. Да се конфронтирате с тях почти винаги води до влошаване на нещата.
· Да окуражавате детето да отвърне на удара – по този начин само поставяте детето в още по-опасна позиция за вбъдеще. Вместо това, окуражете детето да говори веднага с учител, ако усети приближаване на опасност.
· Да обвинявате детето си за това, че е жертва – обвиненията затварят комуникацията и оставят детето в безпомощна позиция. Изяснете на детето, че то по никакъв начин не заслужава да бъде тормозено.
Дали вашето дете тормози другите деца?
Предупредителни сигнали:
· Има пари или вещи, чието притежание не може да бъде обяснено (или се оправдава, че са на негов приятел);
· Игнорира правила, нарушава граници;
· Държи се агресивно към братята и сестрите си;
· Винаги иска да печели, трудно му е да губи;
· Превъзбужда се, когато се зараждат конфликти и се наслаждава на предизвикани от него спорове;
· Обвинява другите за собствените си несгоди, отказва да поеме отговорност, ако е сгрешил, крие грешките си;
· Търси начин да доминира или манипулира околните;
· Изглежда, че се наслаждава на чуждите страхове, дискомфорт, болка;
· Демонстрира липса или минимална емпатия към чуждите проблеми;
· Изпитва трудност да се вписва в група.
Какво да направите, ако учителят ви казва, че детето ви тормози другите деца:
· Разговаряйте с детето, знаейки че детето ви може да отрича. Запазете спокойствие и му разяснете, че тормозът е неприемливо поведение за вас.
· Разговаряйте насаме с учител или училищен психолог. Запознайте се с фактите и поискайте да бъдете информирани при всяка проява на насилие от страна на детето. Работете съвместно с училището и регулярно се информирайте за прогреса на детето.
· Прилагайте разумни, съобразени с възрастта последствия спрямо детските постъпки – тайм-аути, отнемане на привилегии. Не викайте, не заплашвайте, не удряйте, не се въздържайте от емоционален отговор – тези действия повече нараняват, отколкото да помагат.
· Окуражавайте усилията на детето за промяна – осигурете подходяща награда при спазване на домашните и училищни правила.
· Уверявайте непрекъснато детето си във вашата безусловна любов – казвайте му, че ще работите заедно, за да промените неприемливите поведения и няма по никакъв начин да се откажете от него.
Какво да правите, ако мислите, че детето ви тормози другите:
· Прекарвайте пълноценно време с него – проявявайте интерес към дейностите на детето в училище, с приятелите, със съседите. Окуражавайте разговори за силните чувства и трудните теми, които съпътстват порастването на детето.
· Ограничете времето на детето пред компютъра и телевизора – проучете кои видео игри, телевизионни филми и предавания, както и посещавани уеб-сайтове съдържат агресивни послания и ги ограничете.
· Проверявайте – поставяйте разумни граници. Винаги изисквайте да знаете къде и с кого е детето.
· Помагайте в усвояването на социални умения – разигравайте различни ролеви игри, в които детето може да упражнява умения за разрешаване на конфликти. Потърсете помощ от училищния психолог за включване на детето в група за контрол на гнева.
Превод и адаптация: Allan Beane “The new bully free classroom”
Източник: http://purvite7.bg/?p=1090
Тормозът е най-често срещаната форма на насилие в днешните училища. За съжаление се среща и в детските градини. Той прави климатът в училище заплашителен, страшен за децата. Предизвиква самота, депресия, тревожност, хранителни разстройства… И наранява всички – жертвите, насилниците, свидетелите.
Всяко дете има правото да се чувства сигурно, уважавано и приемано в училище или в детската градина – да учи, да работи и да се наслаждава на училищните активности без страх от физическа или психическа заплаха. За съжаление нито размера на училищната такса, нито престижността на квартала, нито познатите в училищното ръководство могат да гарантират, че детето ни няма да стане жертва на тормоз.
Анти-булинг кампанията би трябвало да ангажира и училищното настоятелство, и децата, и родителите. Всички да са активни участници в осигуряването на безопасни и сигурни класни стаи, коридори, тоалетни, спортни площадки.
В какво се изразява булинга?
Тормоз се нарича явление, при което едно дете (или група деца) наранява, унижава или плаши друго дете целенасочено отново и отново. Това може да се случва по много начини:
· Бутане, блъскане
· Препъване
· Ритане
· Удряне, шамаросване
· Подхвърляне на расистки, сексистки и фанатични забележки
· Наричане с прякори
· Изнудване
· Правене на иронични забележки
· Отправяне на заплахи
· Щипане
· Разпространяване на слухове и лъжи
· Кражба или унищожаване на нечии вещи
· Изпращане на груби имейли или бележки
· Измъчване, тормоз
· Злоупотреба с профила на личността във виртуалното пространство
Как да разберем дали детето ни е жертва на тормоз:
· Губи интерес към училище, отказва да ходи на училище;
· Предпочита да си смени маршрута до училище;
· Изглежда щастливо през уикендите, но очевидно в по-различно настроение през останалите дни от седмицата;
· Внезапно започва да предпочита повече компанията на възрастните;
· Често се разболява, има кошмари или нарушения на съня;
· Прибира се вкъщи с необясними драскотини, синини, разкъсвания на дрехите;
· Изглежда отдръпнато, тревожно, страхливо, но не пожелава да каже на какво се дължи настроението му;
· Развива внезапно поведенчески промени – подмокряне на леглото, тикове, загуба на апетита, заекване;
· Търси непрекъснато протекция;
· Няма, или има малко, приятели, рядко го канят на социални събития;
· Развива интерес към филми и видео игри с насилие;
· Избягва посещение на зоните около училище;
· Споделя за намерение да избяга или да се самоубие.
Какво да правим, ако детето ни е жертва на тормоз:
· Запазете спокойствие – осигурете ефективна връзка с училището и съдействайте заедно да разрешавате ситуации на тормоз.
· Разберете какво точно се е случило – кой, кога, какво, къде – разпитайте детето си подробно и му вярвайте.
· Свържете се с учителката на детето възможно най-скоро – поискайте лична среща. Можете да й пуснете запис на разказа на детето си. Говорете за конкретни стъпки, които можете вие, училището, детето да предприемете, за да се спре тормозът.
· Помогнете на детето да научи техники за устояване на тормоза – практикувайте начини за ходене, говорене и отстояване на себе си в случай на тормоз. Помогнете на детето да изгради умения за създаване на приятелства. Обърнете се към училищния психолог за съдействие.
ВАЖНО: Разрешаването на проблема с тормоза отнема време! Опитайте се да запазите спокойствие. На учителите ще им отнеме време да разговарят с детето ви, с насилника, с останалите свидетели и тогава да вземат решение, което да е най-подходящо за всички замесени.
Какво НЕ бива да правите, ако детето ви е жертва на насилие:
· Да обещаете, че ще запазите тайна – от изключителна важност е учителите да са информирани за проблема, за да се направи максималното да се спре тормозът.
· Да се обадите на родителите на насилника – родителите на децата-насилници обикновено заемат защитна позиция. Да се конфронтирате с тях почти винаги води до влошаване на нещата.
· Да окуражавате детето да отвърне на удара – по този начин само поставяте детето в още по-опасна позиция за вбъдеще. Вместо това, окуражете детето да говори веднага с учител, ако усети приближаване на опасност.
· Да обвинявате детето си за това, че е жертва – обвиненията затварят комуникацията и оставят детето в безпомощна позиция. Изяснете на детето, че то по никакъв начин не заслужава да бъде тормозено.
Дали вашето дете тормози другите деца?
Предупредителни сигнали:
· Има пари или вещи, чието притежание не може да бъде обяснено (или се оправдава, че са на негов приятел);
· Игнорира правила, нарушава граници;
· Държи се агресивно към братята и сестрите си;
· Винаги иска да печели, трудно му е да губи;
· Превъзбужда се, когато се зараждат конфликти и се наслаждава на предизвикани от него спорове;
· Обвинява другите за собствените си несгоди, отказва да поеме отговорност, ако е сгрешил, крие грешките си;
· Търси начин да доминира или манипулира околните;
· Изглежда, че се наслаждава на чуждите страхове, дискомфорт, болка;
· Демонстрира липса или минимална емпатия към чуждите проблеми;
· Изпитва трудност да се вписва в група.
Какво да направите, ако учителят ви казва, че детето ви тормози другите деца:
· Разговаряйте с детето, знаейки че детето ви може да отрича. Запазете спокойствие и му разяснете, че тормозът е неприемливо поведение за вас.
· Разговаряйте насаме с учител или училищен психолог. Запознайте се с фактите и поискайте да бъдете информирани при всяка проява на насилие от страна на детето. Работете съвместно с училището и регулярно се информирайте за прогреса на детето.
· Прилагайте разумни, съобразени с възрастта последствия спрямо детските постъпки – тайм-аути, отнемане на привилегии. Не викайте, не заплашвайте, не удряйте, не се въздържайте от емоционален отговор – тези действия повече нараняват, отколкото да помагат.
· Окуражавайте усилията на детето за промяна – осигурете подходяща награда при спазване на домашните и училищни правила.
· Уверявайте непрекъснато детето си във вашата безусловна любов – казвайте му, че ще работите заедно, за да промените неприемливите поведения и няма по никакъв начин да се откажете от него.
Какво да правите, ако мислите, че детето ви тормози другите:
· Прекарвайте пълноценно време с него – проявявайте интерес към дейностите на детето в училище, с приятелите, със съседите. Окуражавайте разговори за силните чувства и трудните теми, които съпътстват порастването на детето.
· Ограничете времето на детето пред компютъра и телевизора – проучете кои видео игри, телевизионни филми и предавания, както и посещавани уеб-сайтове съдържат агресивни послания и ги ограничете.
· Проверявайте – поставяйте разумни граници. Винаги изисквайте да знаете къде и с кого е детето.
· Помагайте в усвояването на социални умения – разигравайте различни ролеви игри, в които детето може да упражнява умения за разрешаване на конфликти. Потърсете помощ от училищния психолог за включване на детето в група за контрол на гнева.
Превод и адаптация: Allan Beane “The new bully free classroom”
Източник: http://purvite7.bg/?p=1090
together
More PowerPoint presentations from Ani Petkova
ДЕСЕТ ЗАПОВЕДИ ЗА РОДИТЕЛИ:
от Януш Корчак
• Не очаквай детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си.
• Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той - на трети и така - това е необратимият закон на благодарността.
• Не си изливай своите обиди върху детето, за да не ядеш на стари години горчив хляб. Понеже каквото посееш, това и ще поникне.
• Не се отнасяй към неговите проблеми високомерно. Всекиму е даден живот според силите и бъди сигурен, че неговият живот не е по-малко тежък, отколкото твоят, а може би дори е по-тежък, тъй като то няма опит.
• Не го унижавай!
• Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с неговите деца. Обръщай им повече внимание - никога не можем да знаем, кого срещаме в детето си.
• Не се измъчвай, че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, ако не е направено всичко.
• Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плод на плътта и кръвта. Това е скъпоценна чаша, която Животът ти е дал да пазиш и да развиваш творческия огън в него. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които отглеждат не "нашето" или "своето" дете, а душа, която им е дадена на съхранение.
• Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото дете това, което не би искал да правят на твоето.
• Обичай детето си и когато то е неталантливо, неудачник, когато е вече възрастен човек. Общувайки с него, радвай се, защото детето е празник, докато е с теб.
• Не очаквай детето ти да бъде като теб или да бъде такова, каквото ти искаш. Помогни му да стане не като теб, а да бъде себе си.
• Не изисквай от детето си да плати за всичко, което ти си направил за него. Ти си му дал живот, как може да ти се отблагодари? То ще даде живот на друг, той - на трети и така - това е необратимият закон на благодарността.
• Не си изливай своите обиди върху детето, за да не ядеш на стари години горчив хляб. Понеже каквото посееш, това и ще поникне.
• Не се отнасяй към неговите проблеми високомерно. Всекиму е даден живот според силите и бъди сигурен, че неговият живот не е по-малко тежък, отколкото твоят, а може би дори е по-тежък, тъй като то няма опит.
• Не го унижавай!
• Не забравяй, че най-важните срещи за човека са срещите с неговите деца. Обръщай им повече внимание - никога не можем да знаем, кого срещаме в детето си.
• Не се измъчвай, че не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се, ако можеш, но не го правиш. Помни, че за детето е направено малко, ако не е направено всичко.
• Детето не е тиранин, който завладява целия ти живот, не е само плод на плътта и кръвта. Това е скъпоценна чаша, която Животът ти е дал да пазиш и да развиваш творческия огън в него. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които отглеждат не "нашето" или "своето" дете, а душа, която им е дадена на съхранение.
• Умей да обичаш чуждото дете. Никога не прави на чуждото дете това, което не би искал да правят на твоето.
• Обичай детето си и когато то е неталантливо, неудачник, когато е вече възрастен човек. Общувайки с него, радвай се, защото детето е празник, докато е с теб.
Ако можех да отгледам детето си отново...
Щях най-напред да се погрижа да има самочувствие,
а след това дом.
Щях повече да рисувам с пръсти
и по-малко да соча с пръст.
Щях да отделям по-малко внимание на грешките
и повече на близостта.
Щях да гледам по-малко часа
и час по час да си отварям очите.
Щях да искам по-малко да знам
и повече да обичам.
Щях да ходя повече на екскурзии
и повече да пускам хвърчила.
Щях да престана да си играя на сериозна
и сериозно да играя.
Щях повече да тичам през полята
и да зяпам звездите.
Щях повече да гушкам
и по-малко да дърпам и тегля.
Щях по-честичко да виждам дъба в жълъдчето.
Щях по-рядко да съм твърда
и да утвърждавам по-често.
Щях по-малко да ратувам за любовта към силата.
И да се грижа повече за силата на любовта...
/Из "Пилешка супа за душата-2"/ Даян Луманс
а след това дом.
Щях повече да рисувам с пръсти
и по-малко да соча с пръст.
Щях да отделям по-малко внимание на грешките
и повече на близостта.
Щях да гледам по-малко часа
и час по час да си отварям очите.
Щях да искам по-малко да знам
и повече да обичам.
Щях да ходя повече на екскурзии
и повече да пускам хвърчила.
Щях да престана да си играя на сериозна
и сериозно да играя.
Щях повече да тичам през полята
и да зяпам звездите.
Щях повече да гушкам
и по-малко да дърпам и тегля.
Щях по-честичко да виждам дъба в жълъдчето.
Щях по-рядко да съм твърда
и да утвърждавам по-често.
Щях по-малко да ратувам за любовта към силата.
И да се грижа повече за силата на любовта...
/Из "Пилешка супа за душата-2"/ Даян Луманс
МЕМОРАНДУМ на ЕДНО ДЕТЕ
Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
Не се страхувайте да сте строги с мене. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.
Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
Не се разстройвайте много, когато ви кажа “Мразя ви”. Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
Не вършете вместо мен нещата, които мога да си свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.
Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.
Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.
Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някакви причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване – още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но по-добре да поговорим за това по-късно.
Не избягвайте отговорите на честите ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял да ви питам и търся информация някъде другаде.
Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.
Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. По-важно е как го прекарваме.
Не позволявайте страховете ми да предизвикат безпокойството ви. Иначе ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.
Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.
Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без да чувствам, че не съм добър.
Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се науча от модел, а не от критик.
Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда, само гълчането не го забравяте.
И още нещо………
АЗ ВИ ОБИЧАМ МНОГО .
МОЛЯ ВИ, ОБИЧАЙТЕ МЕ И ВИЕ!.
Не се страхувайте да сте строги с мене. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.
Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
Не се разстройвайте много, когато ви кажа “Мразя ви”. Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
Не вършете вместо мен нещата, които мога да си свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.
Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.
Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.
Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някакви причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване – още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но по-добре да поговорим за това по-късно.
Не избягвайте отговорите на честите ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял да ви питам и търся информация някъде другаде.
Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.
Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. По-важно е как го прекарваме.
Не позволявайте страховете ми да предизвикат безпокойството ви. Иначе ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.
Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.
Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без да чувствам, че не съм добър.
Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се науча от модел, а не от критик.
Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда, само гълчането не го забравяте.
И още нещо………
АЗ ВИ ОБИЧАМ МНОГО .
МОЛЯ ВИ, ОБИЧАЙТЕ МЕ И ВИЕ!.