Дидактически игри по четене за първи клас
Да се учиш чрез игра, какво по-естествено занимание за 6-7 годишни деца. Тези дни се поразрових из архивите на компютъра си и попаднах на тази презентация. Страхотна е;) Малко позабравени, но много приятни игри за децата в периода на ограмотяването. Мисля, че презентацията е на Поли Рангелова, но може и да е на друг колега от блог "Начално образование". Моля да ме извини!
За четенето и разбирането...
"И аз чета. Пред мен светът се разширява." ("Книгите", Ел. Багряна)
"... и с внимание чета
и обиквам аз света." ("Моите книжки", Ел. Пелин)
Чети! То прави сляпото окато —
из тоя извор целий свят гребе --
за малко труд дарява то богато,
по-скъпо то е от елмаз и злато. ("Чети, говедарче", Ив. Вазов)
В последните години много се говори за това, дали учениците могат да разберат прочетеното. Провеждат се и международни изследвания в тази насока. Достатъчно е да споменем Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) и международното изследвае - PIRLS.
Един по-задълбочен поглед на българската литература за деца не може да не открие, че почти няма автор, който да не е писал за училището и книгите, за четенето и ползата от него, за вниманието, настойчивостта и постоянството при четене. И това са все неща, които никога няма да загубят своето значение и място в живота на всеки човек. Каквито и нови начини за съхраняване на информацията да излизат на бял свят, все пак нейното възприемане, нейното предаване ще бъде свързано най-вече с очите и ушите човешки. Франц Льозер отбелязва, че 80% от хората получават необходимата им информация по зрителен път, т.е. това са зрителните типове, а 20% са слухови типове, т.е. това са хора, които възприемат информацията изключително с помощта на слуха. Получаването на информацията по зрителен път е свързано с четенето. Така че, необходимостта от четене поражда и необходимостта от обучение в четене. При това положение възниква един, на пръв поглед, несериозен въпрос: какво значи да знаеш да четеш?
В научната литература като термин четенето се употребява в две значения: едното е по-тясно и е свързано с превеждането на графичната форма на думите в звукове. Другото значение е по-широко и обхваща както тази техническа страна на четенето, така и разбирането на това, което се чете. Следователно, отговорът на въпроса "Какво значи да знаеш да четеш?" е свързан с три неща: възприемане графичната форма на думите; озвучаване или произнасяне на думите по срички или цялостно в зависимост от равнището на овладяната техника на четене и разбиране на прочетеното писмено съобщение.
Нека разгледаме поотделно всяко едно от тях.
Възприемането на графичната форма ма думите става с помощта на очите. Така се получава движението им от дума към дума, като моментът на четене е свързан със спиране на движението на очите, т.е. докато те се движат, не може да става възприемане на каквато и да било информация. Точно това свойство на очите е един от факторите, които определят зрителното или четивното поле на всеки, който чете. Колкото е по-малък броят на направените спирания, или накратко паузи, толкова е по-голямо четивното поле на читателя, т.е. от пауза до пауза с едно движение на очите се обхващат повече думи.
Характерно за учениците в началната училищна възраст и най-вече за първокласниците е това, че много често губят реда, в който четат, а при среща с по-трудна или дълга дума погледът им се връща назад, за да я прочетат по срички. Това връщане на погледа е и една от причините за изгубването на мястото за четене, за забавяне на четенето, а оттук и за неразбиране на прочетеното. Ето защо, в процеса на обучението в четене е необходимо да се предвидят такива упражнения, които да развиват обхвата и маневреността на очите, бързината и точността на възприятията, обема на паметта. С една дума, това са психически процеси и свойства, които пряко и непосредствено са свързани с четирите качества на четенето — правилност, бързина, съзнателност и изразителност. В какво се изразява тази връзка?
Озвучаването или произнасянето на думите по срички или цялостно зависи преди всичко от равнището на овладяната техника за четене, т.е. свързва се с правилността и скоростта, с които се чете. На тази основа Т. Г. Егоров определя и типа четец: субективен (налучкващ) и обективен (текстуален).
Субективният четец се ръководи най-вече от смисловата догадка. Той постига по-голяма скорост, но чете неправилно, тъй като заменя, добавя, размества звуковете в думата. Вторият тип четец — обективният — чете по-бавно, защото прави проверка между зрителния образ и смисловата догадка, т.е. за този тип четец е характерно аналитичното възприемане на думата.
Учениците от началната училищна възраст не правят изключение в този смисъл. На тях много често им се случват грешките на субективния четец — да разместват, прибавят, изпускат, заменят звукове в думите, които четат, в резултат на което _ не може да се получи разбиране на прочетеното. Така, че правилното и бързо четене е свързано с някои качества на вниманието като устойчивост концентрация, обем; с умението на детето да наблюдава това, което чете; с логичността и абстрактността на мисленето. Това положение налага изводът, че в процеса на обучението в четене трябва да се предвидят и упражнения, които усъвършенствуват тези качества и процеси.
Разбирането на това, което се чете, е пряко и непосредствено свързано с правилността и скоростта на четенето — ако детето чете с грешки и много бавен ритъм, това означава, че вниманието му изцяло е погълнато от узнаването на графичните знаци, че има ограничено четивно поле, че маневреността на очите му не е добра, че възникват странични асоциации в процеса на четенето поради несъсредоточеност на вниманието, че отсъства овладян алгоритъм за оптимално смислово възприемане на прочетеното.
Разбирането в устната реч твърде много се различава от разбирането при четенето. Разликата се състои в следното: при четене вниманието на детето е погълнато до голяма степен от техниката, от самото разчитане на текста. Освен това, при декодирането на писмения текст, т.е. при четенето, отсъства реален събеседник, както е например в устната реч; отсъства видимата, конкурентната ситуация, която създава вътрешна потребност от. комуникация — да се съобщи нещо, да се въздейства върху някого и т.н. При четенето отсъстват и характерните за устната реч екстралингвистични средства — мимика, жест, поза, интонация, — които твърде много допринасят за ориентиране в смисъла на това което слушателя чува.
При писменото речево съобщение разбирането е свързано с няколко условия. На първо място с правилното и точно възприемане на графичния образ на думите и с правилното и точното им озвучаване. На второ място — с разбиране значението на отделните думи, с възприемане на системата от думи като синтактично цяло, като завършена мисъл и на трето място — със схващане, с осмисляне съотношението на мислите в цялото произведение, т.е. текстът като цялостно съобщение. С другидуми, правилността и скоростта на четенето определят и степента на разбирането на това, което се чете. Освен това, при четене в състояние на активна дейност се намира мозъкът, умът на човека. Тази дейност е свързана с придаване на определено значение на възприетите думи, с подбор на възприетото, с отнасяне на същественото от несъщественото, в резултат на което става и разбирането на прочетения текст.
Надяваме се, че този наш опит ще помогне на учители и родители в приобщаването на децата към духовното богатство на човечеството, намерило материално отражение в книгата, защото, позволяваме си да перифразираме В.Юго, без нея и съпътстващата я дейност — четенето — светът е пуст, а човешкият ум е беден.
Автори :Невена Чимева, Антоанета Антонова, Лиляна Лазарова
А ето и някои примерни упражнения за учениците от първи клас. Колкото по-рано започнем толкова по- добре. http://www.poi-2007br4.hit.bg/Slaveika_Stoimirova.htm
"... и с внимание чета
и обиквам аз света." ("Моите книжки", Ел. Пелин)
Чети! То прави сляпото окато —
из тоя извор целий свят гребе --
за малко труд дарява то богато,
по-скъпо то е от елмаз и злато. ("Чети, говедарче", Ив. Вазов)
В последните години много се говори за това, дали учениците могат да разберат прочетеното. Провеждат се и международни изследвания в тази насока. Достатъчно е да споменем Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) и международното изследвае - PIRLS.
Един по-задълбочен поглед на българската литература за деца не може да не открие, че почти няма автор, който да не е писал за училището и книгите, за четенето и ползата от него, за вниманието, настойчивостта и постоянството при четене. И това са все неща, които никога няма да загубят своето значение и място в живота на всеки човек. Каквито и нови начини за съхраняване на информацията да излизат на бял свят, все пак нейното възприемане, нейното предаване ще бъде свързано най-вече с очите и ушите човешки. Франц Льозер отбелязва, че 80% от хората получават необходимата им информация по зрителен път, т.е. това са зрителните типове, а 20% са слухови типове, т.е. това са хора, които възприемат информацията изключително с помощта на слуха. Получаването на информацията по зрителен път е свързано с четенето. Така че, необходимостта от четене поражда и необходимостта от обучение в четене. При това положение възниква един, на пръв поглед, несериозен въпрос: какво значи да знаеш да четеш?
В научната литература като термин четенето се употребява в две значения: едното е по-тясно и е свързано с превеждането на графичната форма на думите в звукове. Другото значение е по-широко и обхваща както тази техническа страна на четенето, така и разбирането на това, което се чете. Следователно, отговорът на въпроса "Какво значи да знаеш да четеш?" е свързан с три неща: възприемане графичната форма на думите; озвучаване или произнасяне на думите по срички или цялостно в зависимост от равнището на овладяната техника на четене и разбиране на прочетеното писмено съобщение.
Нека разгледаме поотделно всяко едно от тях.
Възприемането на графичната форма ма думите става с помощта на очите. Така се получава движението им от дума към дума, като моментът на четене е свързан със спиране на движението на очите, т.е. докато те се движат, не може да става възприемане на каквато и да било информация. Точно това свойство на очите е един от факторите, които определят зрителното или четивното поле на всеки, който чете. Колкото е по-малък броят на направените спирания, или накратко паузи, толкова е по-голямо четивното поле на читателя, т.е. от пауза до пауза с едно движение на очите се обхващат повече думи.
Характерно за учениците в началната училищна възраст и най-вече за първокласниците е това, че много често губят реда, в който четат, а при среща с по-трудна или дълга дума погледът им се връща назад, за да я прочетат по срички. Това връщане на погледа е и една от причините за изгубването на мястото за четене, за забавяне на четенето, а оттук и за неразбиране на прочетеното. Ето защо, в процеса на обучението в четене е необходимо да се предвидят такива упражнения, които да развиват обхвата и маневреността на очите, бързината и точността на възприятията, обема на паметта. С една дума, това са психически процеси и свойства, които пряко и непосредствено са свързани с четирите качества на четенето — правилност, бързина, съзнателност и изразителност. В какво се изразява тази връзка?
Озвучаването или произнасянето на думите по срички или цялостно зависи преди всичко от равнището на овладяната техника за четене, т.е. свързва се с правилността и скоростта, с които се чете. На тази основа Т. Г. Егоров определя и типа четец: субективен (налучкващ) и обективен (текстуален).
Субективният четец се ръководи най-вече от смисловата догадка. Той постига по-голяма скорост, но чете неправилно, тъй като заменя, добавя, размества звуковете в думата. Вторият тип четец — обективният — чете по-бавно, защото прави проверка между зрителния образ и смисловата догадка, т.е. за този тип четец е характерно аналитичното възприемане на думата.
Учениците от началната училищна възраст не правят изключение в този смисъл. На тях много често им се случват грешките на субективния четец — да разместват, прибавят, изпускат, заменят звукове в думите, които четат, в резултат на което _ не може да се получи разбиране на прочетеното. Така, че правилното и бързо четене е свързано с някои качества на вниманието като устойчивост концентрация, обем; с умението на детето да наблюдава това, което чете; с логичността и абстрактността на мисленето. Това положение налага изводът, че в процеса на обучението в четене трябва да се предвидят и упражнения, които усъвършенствуват тези качества и процеси.
Разбирането на това, което се чете, е пряко и непосредствено свързано с правилността и скоростта на четенето — ако детето чете с грешки и много бавен ритъм, това означава, че вниманието му изцяло е погълнато от узнаването на графичните знаци, че има ограничено четивно поле, че маневреността на очите му не е добра, че възникват странични асоциации в процеса на четенето поради несъсредоточеност на вниманието, че отсъства овладян алгоритъм за оптимално смислово възприемане на прочетеното.
Разбирането в устната реч твърде много се различава от разбирането при четенето. Разликата се състои в следното: при четене вниманието на детето е погълнато до голяма степен от техниката, от самото разчитане на текста. Освен това, при декодирането на писмения текст, т.е. при четенето, отсъства реален събеседник, както е например в устната реч; отсъства видимата, конкурентната ситуация, която създава вътрешна потребност от. комуникация — да се съобщи нещо, да се въздейства върху някого и т.н. При четенето отсъстват и характерните за устната реч екстралингвистични средства — мимика, жест, поза, интонация, — които твърде много допринасят за ориентиране в смисъла на това което слушателя чува.
При писменото речево съобщение разбирането е свързано с няколко условия. На първо място с правилното и точно възприемане на графичния образ на думите и с правилното и точното им озвучаване. На второ място — с разбиране значението на отделните думи, с възприемане на системата от думи като синтактично цяло, като завършена мисъл и на трето място — със схващане, с осмисляне съотношението на мислите в цялото произведение, т.е. текстът като цялостно съобщение. С другидуми, правилността и скоростта на четенето определят и степента на разбирането на това, което се чете. Освен това, при четене в състояние на активна дейност се намира мозъкът, умът на човека. Тази дейност е свързана с придаване на определено значение на възприетите думи, с подбор на възприетото, с отнасяне на същественото от несъщественото, в резултат на което става и разбирането на прочетения текст.
Надяваме се, че този наш опит ще помогне на учители и родители в приобщаването на децата към духовното богатство на човечеството, намерило материално отражение в книгата, защото, позволяваме си да перифразираме В.Юго, без нея и съпътстващата я дейност — четенето — светът е пуст, а човешкият ум е беден.
Автори :Невена Чимева, Антоанета Антонова, Лиляна Лазарова
А ето и някои примерни упражнения за учениците от първи клас. Колкото по-рано започнем толкова по- добре. http://www.poi-2007br4.hit.bg/Slaveika_Stoimirova.htm
Кубчето на Блум – как да прилагаме тази педагогическа техника
За американският педагог и психолог Бенджамин Блум обикновено се говори, като за автор на известната "Таксономия на учебните цели" тази забележителна система за алгоритмизация работата на педагога е изложена в неговата книга "Стабилност и изменение на на човешките характери" и "Класификация на образователните цели".
Малко познати са оригиналните подходи и педагогически техники на Бенджамин Блум. Един от тях е "Кубчето на Блум". На всяка страна от кубчето е написани насоки:
· прочети
· обясни
· кажи;
· предложи
· измисли;
· направи.
Учителят или ученикът хвърля кубчето. След което ученикът формулира въпрос към изучавания учебен материал в тази насока, която е написана върху видимата страна на кубчето.
Лесно е да се забележи, че въпросите изцяло съответстват на основните идеи на американския педагог и психолог.
Б. Блум смята, че една от основните задачи на училището е свързано с обучението за решаване на проблеми, с които учениците ще се срещнат в своя живот извън училище.
Това е свързано с умението да използва на практика получените знания в училище в много широк кръг от проблеми.
Един от главните принципи на оценяването е то да бъде ефективен инструмент в ръцете на учителя. Кубчето на Блум е ефективна практика както при обучението на учениците да решават проблеми, така и при оценяването на резултатите от обучението.
Няколко идеи за реализиране на педагогическата техника:
Например: на въпроса започващ с думата "Кажи ..." съответства репродуктивното ниво, т.е. простото възпроизвеждане на знанието.
Въпросите, започващи с думата "Защо ..." "съответства така нареченото процесуално знание. В този случай ученикът е длъжен да търси причинно-следствените връзки, да описва процесите, които се случват.
Отговаряйки на въпроса "Обясни ..." ученикът използва понятния и принципи от урока в нова ситуация, прилага овладените знания, закони и теории в конкретна практическа ситуация, демонстрира правилно Приложение на методите или принципите на практика.
Въпросите "Предложи ...", "Измисли ...", "Създай ..." са свързани с активната мисловна дейност на ученика.
Той открива скритите / неявни / връзки, анализира приликите и разликите между фактите и търси причинно следствените връзки, анализира, оценява значимостта и важността на информацията, използва знанията придобити по различните учебни предмети. Прави изводи на базата на наличните данни.
Възможни са два начина за използване на метода:
- Учителят задава въпросите;
- Ученикът формулира въпроси и посочва кой да отговори.
Важно е да се отбележи, че не е толкова лесно, да се отговори на въпросите от репродуктивен характер, но още по-трудно е да се формулират такива въпроси.
Доста сложно е да се формулират въпроси за търсене на причинно-следствените връзки.
Най-сложно е формулирането на въпроси-задачи, започващи с думите: "Предложи ...", "Измисли ...", "Направи ...", следователно учителят е длъжен да оценява по различен начин труда на учениците по създаването на въпроси-задачи.
Методът "Кубчето на Блум" може да се използва както самостоятелно, така и в контекста на "Техниките за четене с разбиране".
Превод: Аничка Петкова
Оригинал: http://didaktor.ru/kubik-bluma-kak-priyom-pedagogicheskoj-texniki/
Малко познати са оригиналните подходи и педагогически техники на Бенджамин Блум. Един от тях е "Кубчето на Блум". На всяка страна от кубчето е написани насоки:
· прочети
· обясни
· кажи;
· предложи
· измисли;
· направи.
Учителят или ученикът хвърля кубчето. След което ученикът формулира въпрос към изучавания учебен материал в тази насока, която е написана върху видимата страна на кубчето.
Лесно е да се забележи, че въпросите изцяло съответстват на основните идеи на американския педагог и психолог.
Б. Блум смята, че една от основните задачи на училището е свързано с обучението за решаване на проблеми, с които учениците ще се срещнат в своя живот извън училище.
Това е свързано с умението да използва на практика получените знания в училище в много широк кръг от проблеми.
Един от главните принципи на оценяването е то да бъде ефективен инструмент в ръцете на учителя. Кубчето на Блум е ефективна практика както при обучението на учениците да решават проблеми, така и при оценяването на резултатите от обучението.
Няколко идеи за реализиране на педагогическата техника:
Например: на въпроса започващ с думата "Кажи ..." съответства репродуктивното ниво, т.е. простото възпроизвеждане на знанието.
Въпросите, започващи с думата "Защо ..." "съответства така нареченото процесуално знание. В този случай ученикът е длъжен да търси причинно-следствените връзки, да описва процесите, които се случват.
Отговаряйки на въпроса "Обясни ..." ученикът използва понятния и принципи от урока в нова ситуация, прилага овладените знания, закони и теории в конкретна практическа ситуация, демонстрира правилно Приложение на методите или принципите на практика.
Въпросите "Предложи ...", "Измисли ...", "Създай ..." са свързани с активната мисловна дейност на ученика.
Той открива скритите / неявни / връзки, анализира приликите и разликите между фактите и търси причинно следствените връзки, анализира, оценява значимостта и важността на информацията, използва знанията придобити по различните учебни предмети. Прави изводи на базата на наличните данни.
Възможни са два начина за използване на метода:
- Учителят задава въпросите;
- Ученикът формулира въпроси и посочва кой да отговори.
Важно е да се отбележи, че не е толкова лесно, да се отговори на въпросите от репродуктивен характер, но още по-трудно е да се формулират такива въпроси.
Доста сложно е да се формулират въпроси за търсене на причинно-следствените връзки.
Най-сложно е формулирането на въпроси-задачи, започващи с думите: "Предложи ...", "Измисли ...", "Направи ...", следователно учителят е длъжен да оценява по различен начин труда на учениците по създаването на въпроси-задачи.
Методът "Кубчето на Блум" може да се използва както самостоятелно, така и в контекста на "Техниките за четене с разбиране".
Превод: Аничка Петкова
Оригинал: http://didaktor.ru/kubik-bluma-kak-priyom-pedagogicheskoj-texniki/