Обичате ли да решавате кръстословици?;)
Обичате ли историята. Много е интересна. Кара те да се чувстваш горд, че си българин.
А обичате ли кръстословиците! Аз не само обичам да решавам кръстословици, но и да създавам такива.
Искате ли да проверите знанията си по Човекът и обществото за Първото и Второто Българско царство? Не, не е тест;) нито е самостоятелна работа. Кръстословици са;) Опитайте, забавно е;)
А обичате ли кръстословиците! Аз не само обичам да решавам кръстословици, но и да създавам такива.
Искате ли да проверите знанията си по Човекът и обществото за Първото и Второто Българско царство? Не, не е тест;) нито е самостоятелна работа. Кръстословици са;) Опитайте, забавно е;)
Средновековна България | |
File Size: | 33 kb |
File Type: | docx |
Наследство от древните цивилизации | |
File Size: | 30 kb |
File Type: | docx |
Второ Българско царство | |
File Size: | 29 kb |
File Type: | docx |
Първо Българско царство | |
File Size: | 32 kb |
File Type: | docx |
Преходна област
Това е най-обширната област, отличаваща се с разнообразен релеф, който оформят няколко котловини - Софийска, Карловска и Казанлъшка, две сравнително ниски планини - Средна гора и Странджа, и една низина - Горнотракийската. Границите на преходната област са Стара планина - на север, Черно море - на изток, Рило-Родопската област - на юг, границата ни със Сърбия - на запад.
Задбалканските котловини са разположени между Стара планина, Средна гора и Витоша. Най-обширна от тях е Софийската котловина, затворена от Стара планина - на север, от Лозенската планина – на югоизток, от Витоша – на юг, от Люлин планина - на югозапад. На изток -югоизток котловината е отворена към Горнотракийската низина. Тук е разположена столицата на България - София, един от градовете с най-древно минало в Европа (датира от 7000 години).
В столицата се намират най-важните административни и културни институции на България. Има силно развита икономика. Карловската и Казанлъшката котловина общо са известни като Розовата долина, разположена по двата бряга на Стара река, ляв приток на р. Стряма. Тук се отглеждат маслодайни рози, от които се добива цененото в цял свят розово масло. То се използва като ценна съставка в парфюмерията.
Средна гора е разположена в централната част на България, успоредно на Старопланинската верига. Дължината й е 285 км, а най-голямата й ширина - около 50 км. На запад Средна гора достига до течението на река Искър, а на изток - до завоя на река Тунджа (северно от Ямбол). Планината се разделя на няколко части: Западна или Ихтиманска Средна гора, Средна или Същинска Средна гора, където се намира и най-високият връх на цялата Средногорска планинска верига — връх Голям Богдан, висок 1604 м, и Източна или Сърнена гора. В Средна гора са открити значителни находища на медна руда, както и много минерални извори - Хисаря, Панагюрски бани, Стрелча и др.
Горнотракийската низина е най-обширната низина в нашата страна. Тя е част от историко-географската област Тракия. Простира се между Средна гора - на север, Манастирските възвишения, Светиилийските възвишения и Сакар планина – на изток, Родопите - на юг, и пролома Момина клисура - на запад. Дължината й е 180 км, а ширината – 50 км. Средната надморска височина на Тракийската низина е 168 м. В далечни времена на това място е имало езерен басейн. Едновременно с потъването на езерото се издигат Родопите и Средна гора. Разрушените скални материали се натрупват на дъното на езерото. В по-късен етап водите на езерото изтичат и постепенно се оформя днешният вид на низината.
Странджа планина се намира в Югоизточна България, Между Бургаската низина, Черно море и Източна Тракия. Има ясно очертани три била, от които най-високо е южното (на турска територия) - 1031 м. От територията на Странджа, която се намира в България, извират реките Велека, характерна със своите лонгози, Резовска река, Факийска река, Ропотамо, Дяволска река. Тук има ценни находища на медни и златни руди, както и много исторически обекти. Град Малко Търново е единственият град на българската територия в Странджа планина.
Витоша се издига непосредствено над столицата на България - София, и е един от нейните символи. Намира се между Софийското, Самоковското и Пернишкото поле и Люлин планина. Витоша се свързва с организираното туристическо движение в нашата страна. На 27 август 1895 г., по призива на Алеко Константинов се изкачват на Черни връх - най-високия връх на Витоша – 2290 м, 300 души. Оттогава всяка година на този ден хиляди туристи изкачват върха. Витоша заема 278 кв. км площ. Освен с красивата си природа и достъпни маршрути, тази планина се слави и с културно-историческите си паметници. Най-известен от тях е Боянската църква - построена през 1259 г. Стенописите на художници от Търновската живописна школа са сред най-хубавите, запазени в Европа от това време. Драгалевският манастир е създаден по времето на цар Иван Александър в средата на XTV век. През годините на османското владичество манастирът играе ролята на книжовен и бунтовен център. Тук многократно е отсядал Апостола на свободата - Васил Левски.
Вестник „Рикчо“, бр. 33,2012г
Задбалканските котловини са разположени между Стара планина, Средна гора и Витоша. Най-обширна от тях е Софийската котловина, затворена от Стара планина - на север, от Лозенската планина – на югоизток, от Витоша – на юг, от Люлин планина - на югозапад. На изток -югоизток котловината е отворена към Горнотракийската низина. Тук е разположена столицата на България - София, един от градовете с най-древно минало в Европа (датира от 7000 години).
В столицата се намират най-важните административни и културни институции на България. Има силно развита икономика. Карловската и Казанлъшката котловина общо са известни като Розовата долина, разположена по двата бряга на Стара река, ляв приток на р. Стряма. Тук се отглеждат маслодайни рози, от които се добива цененото в цял свят розово масло. То се използва като ценна съставка в парфюмерията.
Средна гора е разположена в централната част на България, успоредно на Старопланинската верига. Дължината й е 285 км, а най-голямата й ширина - около 50 км. На запад Средна гора достига до течението на река Искър, а на изток - до завоя на река Тунджа (северно от Ямбол). Планината се разделя на няколко части: Западна или Ихтиманска Средна гора, Средна или Същинска Средна гора, където се намира и най-високият връх на цялата Средногорска планинска верига — връх Голям Богдан, висок 1604 м, и Източна или Сърнена гора. В Средна гора са открити значителни находища на медна руда, както и много минерални извори - Хисаря, Панагюрски бани, Стрелча и др.
Горнотракийската низина е най-обширната низина в нашата страна. Тя е част от историко-географската област Тракия. Простира се между Средна гора - на север, Манастирските възвишения, Светиилийските възвишения и Сакар планина – на изток, Родопите - на юг, и пролома Момина клисура - на запад. Дължината й е 180 км, а ширината – 50 км. Средната надморска височина на Тракийската низина е 168 м. В далечни времена на това място е имало езерен басейн. Едновременно с потъването на езерото се издигат Родопите и Средна гора. Разрушените скални материали се натрупват на дъното на езерото. В по-късен етап водите на езерото изтичат и постепенно се оформя днешният вид на низината.
Странджа планина се намира в Югоизточна България, Между Бургаската низина, Черно море и Източна Тракия. Има ясно очертани три била, от които най-високо е южното (на турска територия) - 1031 м. От територията на Странджа, която се намира в България, извират реките Велека, характерна със своите лонгози, Резовска река, Факийска река, Ропотамо, Дяволска река. Тук има ценни находища на медни и златни руди, както и много исторически обекти. Град Малко Търново е единственият град на българската територия в Странджа планина.
Витоша се издига непосредствено над столицата на България - София, и е един от нейните символи. Намира се между Софийското, Самоковското и Пернишкото поле и Люлин планина. Витоша се свързва с организираното туристическо движение в нашата страна. На 27 август 1895 г., по призива на Алеко Константинов се изкачват на Черни връх - най-високия връх на Витоша – 2290 м, 300 души. Оттогава всяка година на този ден хиляди туристи изкачват върха. Витоша заема 278 кв. км площ. Освен с красивата си природа и достъпни маршрути, тази планина се слави и с културно-историческите си паметници. Най-известен от тях е Боянската църква - построена през 1259 г. Стенописите на художници от Търновската живописна школа са сред най-хубавите, запазени в Европа от това време. Драгалевският манастир е създаден по времето на цар Иван Александър в средата на XTV век. През годините на османското владичество манастирът играе ролята на книжовен и бунтовен център. Тук многократно е отсядал Апостола на свободата - Васил Левски.
Вестник „Рикчо“, бр. 33,2012г
Старопланинска област
На юг от Дунавската равнина, по цялото продължение на България - от запад на изток, се простира емблематичната за България Стара планина. Неслучайно още първият стих на националния ни химн започва с: „Горда Стара планина...*
Тя е давала убежище на хайдутите по време на националноосвободителното ни движение, закриляла ги е от османските нашественици, затова народът и поетите я възпяват в не една своя песен: „Вятър ечи, Балкан стене“ (Чинтулов), „Балканът пее хайдушка песен" (Ботев) и др.
Това е най-дългата, най-голямата и най-българската планина. Най-високият връх на Стара планина е Ботев, 2376 м. Тя е третата по височина наша планина. Траките са наричали планината Хемус. По-късно започват да я наричат Балкан, от което произлиза и наименованието на нашия полуостров - Балкански. Името Стара планина се появява за първи път през 1533 г. в пътеписа на един далматински пътешественик.
Макар че носи името Стара, планината всъщност е млада. Тя принадлежи към младонагънатите планински образувания. Изградена е предимно от гранити, но се срещат и други скали като варовици, гнайси и др.
Западната граница на планината е проходът Връшка чука. От запад на изток Стара планина опира до Софийското поле, Средна гора и Горнотракийската низина. На север граничи с Дунавската равнина, а на изток достига до Черно море. В тези си граници Стара планина заема площ от над 25 хил. кв. км.
Тази планинска верига се разделя на Предбалкан и на Стара планина, която от своя страна се дели на Западна Стара планина, Средна (Централна) Стара планина и Източна Стара планина.
Предбалканът се простира като успоредна на Стара планина ивица, разположена малко по на юг от приблизителната линия Кула - Червен бряг, Павликени, Горна Оряховица (ориентирай се по картата на България). Към този подрайон се отнасят и ниските части на Стара планина.
Западна Стара планина започва прохода Връшка чука (на самата ни граница със Сърбия) и завършва при Златишкия проход. Тази част на планината има формата на дъга, отворена на север. Дължината й достига около 250. км. Най-висок връх тук е Миджур (2168 м). Релефът няма ярко изразен алпийски характер. Изключение прави Врачанската планина. Карстьт, от който е формирана, е дал възможност за образуването на много алпийски форми, като например скалният феномен Вратцата.
Средна (Централна) Стара планина започва от Златишкия проход Кашана и завършва на изток с прохода Вратник (Железни врата). Дължината й е около 185 км. Това е най-високата и най-красивата част на Стара планина. Тук се издига първенецът - връх Ботев, и още 24 върха над 2000 м. Тук е създаден Национален парк „Централен Балкан" (1999 г.). Разположен е на площ от близо 72 хил. хектара, включващ 10 биосферни резервата.
Източна Стара планина започва от прохода Вратник (Железни врата) и завършва до Черно море. Тук планината губи монолитния си вид и рязко се снижава (връх Българка -1181 м).
ИСКЪРСКИ ПРОЛОМ
Това е истинско чудо на природата, изваяно в каменната гръд на Стара планина. Хилядолетия наред водите на река Искър са дълбали планинската снага и са образували невероятни форми. Проломът започва от Софийското поле, намиращо се на 550 метра надморска височина, и завършва след пресичането му с Предбалкана около Червен бряг (95 м н. в.). Има обща дължина 156 км. Същинската част на Искърския пролом, която се простира от град Нови Искър до село Лютиброд и е дълга 67 км, е много живописна, но и най-трудно достъпна. Пътищата, свързващи двете страни на планината, вървят високо по билото. През 1889 г. през пролома е прекарана жп линия, която допринася за по-лесното изкачване на планината, за създаване на нови поминъци и за изграждане на нови селища.
Още в началото на пролома започват резките стеснения на долината с ясно очертани меандри. Наклонът на долинните склонове е променлив -ту полегат, ту стръмен. С изключителна красота се отличава частта край гарите Церово и Лакатник. При Черепиш реката се провира през долина с подчертано каньоновиден характер. На десния бряг на реката, между Зверино и Лютиброд се намира известният исторически паметник - Черепишки манастир, изграден според легендата през XIV век в памет на избитите воини на цар Иван Шишман в битка с османските нашественици, чиито черепи били струпани на това място. При самия изход на същинската част на пролома, на един километър, преди село Лютиброд, се изправят Ритлите. Именно те очертават границата между главната Старопланинска верига и по-спокойните гънки на Предбалкана. Ритлите са едни от най-интересните природни феномени в пролома. Четири своеобразни успоредни каменни Паметникът на Околчица стени се издигат от двете страни на реката. Народът ги оприличава на ритли на волска кола. Към река Искър те са високи 49 м, а»а запад се издигат до 200 м. Югозападно от тях, над левия бряг на реката е историческият Рашов дол. На това място през юни 1876 г. са убити 12 Ботеви четници, водени от Георги Апостолов. За тяхната смелост и исторически важно дело свидетелства малък паметник гробница и паметна плоча, издигнати в знак на признателност за героизма им. Местността около лобното място е превърнато в парк. По маркиран път за три часа от село Лютиброд се достига до връх Околчица – голготата а безсмъртния поет революционер Христо Ботев
Вестник „Рикчо“ , бр.34, 2012
Дунавска равнина
Природни области на България са пет на брой: Дунавска равнина, Старопланинска област, Преходна област, Рило-Родопска област и Черноморско крайбрежие.
Започваме с Дунавска равнина. Това е областта, която заема земите между река Дунав и най-северната част на Стара планина (Предбалкана). На запад долното течение на река Тимок очертава нейната граница, а на изток – бреговете на Черно море. За Дунавската равнина е характерно, че на ^ запад е широка от 25 до 30 км, а на изток достига над 120 км.
По-голямата й част има равнинно-хълмист характер, като най-високата й точка е Търнов дял (502 м), който се намира в Шуменското плато. Общата площ на Дунавската равнина е около 32 хил.квадратни километра, което прави близо една трета от територията на страната ни. Реките Искър и Янтра поделят тази природна област на 3 части - Западна, Средна и Източна Дунавска равнина.
. Климатът тук е умерено континентален. Равнинният релеф и незащитеността на равнината на север от планини улесняват достъпа на влажни и топли въздушни маси от запад и северозапад основно през пролетта, лятото и есента. През зимата равнината се намира под влияние на сибирския антициклон, който носи студени въздушни маси. Всичко това е причина в Дунавската равнина да се измерва най-голямата за страната средногодишна температурна разлика (разликата между най-високата и най- ниската средногодишна температура), , която е 11 °С. През лятото тук духат влажни западни и северозападни ветрове, но в западната част - Добруджа, често пъти духа горещ и сух южен вятър, който изсушава почвата и нанася щети на селското стопанство.
Запад на Дунавска равни на се намира между долините на реките Тимок и Искър. Тя е най-тясна от трите дяла, но и най-равнинна. Вододелните ридове са полегати, с незначителен наклон и са известни под наименованието „Златин".
Други характерни форми са свлачищата. Те са характерни за Дунавския бряг. В тази част има значителни запаси от полезни изкопаеми - гипс, лигнитни въглища (в Ломския басейн), каолин (във Видинско), природен газ (област Монтана). Благодарение на богатите на хумус почви тук се отглеждат зърнени култури (пшеница, царевица, -ечемик, соя), технически култури (слънчоглед, захарно цвекло, неориенталски сортове тютюн), както и влаголюбиви култури (зеленчуци, коноп и др.). По високите вододелни ридове се отглеждат овощни култури и лозя.
В западните части се срещат предимно гризачи (зайци, мишки, лалугери и др.) и птици (яребици, пъдпъдъци и фазани), а покрай река Дунав - диви гъски и диви патици. В горските масиви има сърни, диви свине и лисици.
Средна Дунавска равнина се простира между долините на реките Искър и Янтра. Тя има хълмист характер. В тази част протичат реките Вит, Осъм, Росица и Янтра. От полезните изкопаеми тук най-голямо значение имат находищата на нефт във Врачанско и Плевенско, на огнеупорна глина и креда в Плевенско и Никополско, обикновени глини в Павликенско и Горнооряховско. Отглеждат се предимно зърнени култури и зеленчуци.
Източна Дунавска равнина се простира между река Янтра и Черноморското крайбрежие. Тя има най-голяма площ, като релефът й също е по-разнообразен. Тук се намират Поповско-Разградските и Самуиловските височини, Шуменското и Провадийското плато. На изток се простират Добруджанско-Варненските плата.
От полезните изкопаеми по-голямо стопанско значение имат находищата на каолин и кварцов пясък при селата Сеново, Вятово, Каолиново; каменна сол (Провадийско); манганови руди (Добричко и Варненско); черни въглища и нефт (с. Тюленово и Шабла). В тази част на Дунавската равнина се намира единственото по Дунавския бряг езеро Сребърна (между Силистра и Тутракан). Равнинният характер, на релефа допринася за отглеждането на зърнени и технически култури (слънчоглед, захарно цвекло, коноп, лен). В долините на реките и в низините се отглеждат зеленчуци, а по склоновете на възвишенията и платата-овошки и лозя.
Добруджа е известна като „житницата на България", а в района на Силистра се отглеждат половината от всички кайсиеви насаждения в България. От животинските видове се срещат степен пор, лалугер, заек, полска мишка, а от по-едрите бозайници - сърна, дива свиня, елен и др. Разнообразен е и птичият свят - дропла, степен орел, пеликан, който гнезди само в резервата „Сребърна". В река Дунав се развъждат много видове речни риби - сом, шаран, есетра, чига, мряна и др.
вестник „Рикчо“ , бр. 32, 2012г